ОБИЧАЙ
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри - маскаради. Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. Интересният кукерски обичай произхожда от дълбока древност. В различните райони на България маскирани мъже играят от Коледа до Йордановден, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя.
Танцът на кукерите е уникално и мистично единство от ритъм, звук и цветове. Те се движат със специфична стъпка, носят самобитни костюми, внушителни маски и огласят селищата със стотици звънци, примесени с наричания и благословии за здраве и плодородие. Подскачането и дрънченето на звънците, тропането на тоягите дълго отеква след тях. Тези шумни ритуали се извършват с цел прогонване на нечистите сили.
Думата „кукери” има тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки /понякога над 2 метра/. Кукерите са известни с различни имена – мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със смесица от женски и мъжки дрехи и носят страховити маски. В Източна България основно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите части на страната обличат дрехи от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.
Първият момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове.
Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва.
Основните лица в кукерските игри са:
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.
Зимният обичай "Сурва" е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир. На 13 и 14 януари - народната Нова година/ Васильовде по стар стил/ в десетки села в Пернишко се пали сурвакарски огън и сурвакарските групи минават през населеното място за здраве и за да изгонят злото. Специално за този празник хората се връщат в селата от други населени места, в които живеят, и дори от чужбина, само и само да сложат маските и да изиграят игрите на сурвакарите. В тези два дни в пернишките села не се спи, всеки очаква на вратата му да потропат сурвакарите, домакините цял ден приготвят традиционни храни. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.
Кукерите са част от разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с нашата традиция – като бушояраш при хърватите в Южна Унгария, курентоване в Словения, чегета в Швейцария. Подобни маскаради има в Италия - на о-в Сардиния, в Испания.
Обичаят "Сурва" е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството.
Танцът на кукерите е уникално и мистично единство от ритъм, звук и цветове. Те се движат със специфична стъпка, носят самобитни костюми, внушителни маски и огласят селищата със стотици звънци, примесени с наричания и благословии за здраве и плодородие. Подскачането и дрънченето на звънците, тропането на тоягите дълго отеква след тях. Тези шумни ритуали се извършват с цел прогонване на нечистите сили.
Думата „кукери” има тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки /понякога над 2 метра/. Кукерите са известни с различни имена – мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със смесица от женски и мъжки дрехи и носят страховити маски. В Източна България основно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите части на страната обличат дрехи от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.
Първият момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове.
Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва.
Основните лица в кукерските игри са:
- Кукер – главен герой на игрите, облечен в специален костюм и въоръжен с метла, прът или дървена сабя, често с червен дървен фалос.
- Баба – съпруга на кукера, облечена в старешка женска носия, с гърбица, понякога представена като бременна, а другаде носеща повито в парцали дърво, имитиращо дете.
- Момци и моми – с празнични носии, не носят маски, а само грим.
- Цар – празнично облечен, често с фалшива бяла брада и кошница или чалма за корона, обикновено возен на колесница от предната част на каруца, теглена от телохранителите.
- Телохранители (също войници, пазаванти, сеймени, министри) – придружители на царя, понякога в турско облекло.
- Кадия и харачари (също пуфкари) – носят вериги и тефтер и събират данък от срещнатите.
- Поп (понякога ходжа) – обикновено със свещенически дрехи или покрит с черна черга, венчава кукера и бабата или момци и моми.
- Цигани (също мечкари) – с парцаливи дрехи и начернени лица.
- Бръснар – гони хора от публиката с дървен бръснач, за да ги бръсне.
- Лекар – помага на паднали от удар или болни персонажи.
- Трохобери – немаскирани участници, които вървят с кукерите и събират подаряваните им храни. Често кукерите имат и гайдар, но музикалният съпровод не е ключов.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.
Зимният обичай "Сурва" е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир. На 13 и 14 януари - народната Нова година/ Васильовде по стар стил/ в десетки села в Пернишко се пали сурвакарски огън и сурвакарските групи минават през населеното място за здраве и за да изгонят злото. Специално за този празник хората се връщат в селата от други населени места, в които живеят, и дори от чужбина, само и само да сложат маските и да изиграят игрите на сурвакарите. В тези два дни в пернишките села не се спи, всеки очаква на вратата му да потропат сурвакарите, домакините цял ден приготвят традиционни храни. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.
Кукерите са част от разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с нашата традиция – като бушояраш при хърватите в Южна Унгария, курентоване в Словения, чегета в Швейцария. Подобни маскаради има в Италия - на о-в Сардиния, в Испания.
Обичаят "Сурва" е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството.